За училището - История на ОУ Отец Паисий



ОУ „Отец Паисий”, гр. Бяла, област Варна

/кратка история/

  

   Забравата на миналото е най лесният начин да оставим някой друг да контролира бъдещето.

   За да не се случи това, ще припомним накратко историята на ОУ „Отец Паисий”, която е извор на днешните ни успехи.

   Според статистиката на училищата в Княжество България, за учебната 1896/97г., стр 24–28, училището в с. Бяла е открито през 1880г. като основно българско училище.

         Първата собствена сграда е построена с помощта на кмета Панчо Бобеков през 1892-1894г. и се е намирала до „Старата чешма”. Състояла се е от четири класни стаи, една канцелария, балкон, който е служел за сцена.

         До учебната 1898-1899г. децата в Бяла учат до трето отделение, а до 1920-1921г. – до четвърто. Прогимназиални паралелки се откриват през 1921-1922г. Последната година съвпада с приемането на Закона за народната просвета на Стоян Омарчевски. Законът предвижда задължително обучение до VІІ клас. Изменя се структурата на образованието-четири години начално, три години прогимназиално и т.н.. За Бяла тя се запазва до 1944г.

         Развитието на учебното дело в Бяла е придружено с някои специфични особености, характерни за селищата по Черноморието, в които населението се самоопределя като гръцко. В автобиографичните си бележки учителката Рада Черковска споделя, че децата постъпват в училище, без да знаят говорим български език. През 1897-1898г. се налага откриване на приготвително отделение за овладяване на български език. Такива отделения съществуват до учебната 1921- 1922г. През 1923г. се открива първото детско училище. Учителка е Йорданка Грънчарова.

         Друга особеност на учебното дело е променящият се структурен състав на населението, а оттам - и на учениците. През пролетта на 1924г. се заселват 40 семейства бежанци, главно от Солунския край. През есента на същата година пристигат още 200 бежански семейства от Македония и Тракия. Обстановката в училище се усложнява. Рязко нараства броят на подлежащите на обучение - около 320 деца. Липсват помещения. През 1924г. се наемат за училищни нужди частни къщи: на Христо Кузманов и на Янула Георгиева - за първоначалното училище и на Калуда Христова и Никола Андонов- за прогимназията.

         Нарастването на броя на бедните семейства налага откриването на две трапезарии за бедни ученици през 1924–1926г.

         Наред с обучението и възпитанието на децата, учителите в Бяла си поставят задачата да поддържат нивото на собствената си квалификация, като организират пунктови педагогически конференции.

Първата е свикана на 28 януари 1923г. През същата година за първи път се прави отчет за дейността на училището пред родители и граждани от главния учител Кънчо Йорданов. Това става на училищното утро на 15 юли.

         Училищните утра са основната връзка между училището и населението. На тях се изнасят речи и слова, изтъкващи ролята на училището за обучението и възпитанието на младите хора. Започват инициативи за честването на бележити годишнини, свързани с историята на България.

         През 1926г. общинският кмет предава на училището 25 дка общинско място в местността „Глико”.

         През 1935-1936г. училището е обявено за средищно в Руднишка община.

         Годините били трудни и учителите сами набирали средства за издръжка. Есенно време, след харман, тръгвали с един училищен настоятел и събирали жито, ечемик, ръж и с парите от продажбите купували училищни помагала. Със средства от изявите на хора, организиран от Евтимия Радулова, учредили фондове „Детски театър” и „Детска библиотека”.

         До нас са достигнали спомени за първите учители: Рада Черковска, Пресиян Недев, Георги Даракчиев, Величка Стойкова, София Владова, Кънчо Йорданов - главен учител, Петър Пенчев, Панайот Шекров и др. След 1930 г. се оформя един сравнително устойчив учителски колектив: Константин Стърчишков, Петранка Топузова, Пеша Дончева, Никола Дончев, Евтимия Черковска - Радулова, Ангел Радулов, Цена Желева, Тодор Желев, директора Асен Големанов и др. Професионалната всеодайност на тези млади хора, дошли от различни краища на страната, голяма част, от които останали до края на живота си в Бяла, е достоен пример за родолюбие.

         През годините отделенията и класовете се помещават на различни места в селото. След 9.ІХ.1944 г. от „полянките” е свалена немска военна барака и е поставенана центъра. Там се премествапрогимназията. В училището в квартала остават началните класове. През месец декември 1947г. се прави първата копка за новото училищеот директора Никола Дончев. То отваря врати през есента на 1951 г. Директор е Евтимия Черковска Радулова.

         Новата просторна сграда радва и учители, и ученици, но бедността продължавала да оставя своя отпечатък. Обзавеждането е недостатъчно, отоплението е на дърва и въглища, в училището няма чешми и прислужниците носят с кофи вода за пиене. Паралелките са препълнени. Обучението се води на две смени. През 1959г. директор става Пеню Ненов. Той се заема се с подобряването на училищната база: прекарване на вода, подобряване на осветлението, ново обзавеждане, разширяване на двора и оформяне на географска площадка. Правят се кабинети по биология и химия, работилници за часовете по трудово обучение, физкултурен салон и т.н. За учениците от селата се прави общежитие, като учителите дежурят през нощта. Училището притежава и опитно поле, където се провеждат часове по трудово обучение. През 1962-1963г. училището е окръжен първенец, а директора получава редица отличия за дейността си.

         През 1981-1983г. училището продължава да се модернизира. Построена е нова столова, плувен басейн, физкултурен салон, отоплението се централизира. Всичко това става с помощта и всеотдайната подкрепа на ръководството на Община Бяла и кмета Димо Трендафилов.

И днес училището не престава да се обновява и развива . През 2004г. се откри първата компютърна зала. За периода 2005-2009г. се извърши цялостен основен ремонт на сградата, модернизира се базата със съвременни УТС и откри втора компютърна зала.

През 2009г. училището става средищно за общината.

Училището работи по много проекти. Учениците продължават да ни радват с успехите си на олимпиади и на театралната сцена.

Преосмисляйки тези изминати 136 години ние с гордост можем да кажем, че училището винаги е заемало важно място при оформяне съзнанието на бъдещото поколение, давало е знания, учило е на труд и толерантност, развивало е творческите способности на децата.

Гордеем се с всички наши възпитаници, които израстнаха като личности и заемат достойно място в обществото.

Стотици са имената на тези, които са отдали трудовия си живот на училищното дело. Днес живата история на нашето училище са:

             Пеню Ненов, Павел Величков, Тамара Паскова,Ганка Балтаджиева, Виолета Димчева, Димитричка Ненова, Гинка Паскова, Димитричка Дукова, Ели Стоянова, Никола Марков, Маргарита Господинова, Иванка Стаматова, Величка Недева, Радка Хитова, Морфа Ялъмова, Калинка Катрева, Йовка Панчева, Недялка Никитова, Венета и Йордан Чолакови.

         През своята 136-годишна история училището ни преодолява изпитанията на времето, благодарение на своите всеотдайни директори, учители, служители и ученици. Това са години на радост и мъки, успехи и разочарования, удовлетворения и тревоги, хиляди животи, вплетени в един - ОУ „Отец Паисий”.

           .





Всички права запазени! ©ОУ Отец Паисий
Suzara web design